Отбелязваме 164 години от рождението на Христо Ботев

    • Tancuvai
      Tancuvai
      Бронз
      Регистрация: 18.03.2010 Публикации: 1,466
      Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 25.12.1847 г. (нов стил — 6.01.1848 г.) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Христо учи в Калофер, Карлово, Одеса. През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. Прехвърляйки се на българския бряг чрез кораба "Радецки" в района на Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана. На 2 юни 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев.


      Христо Ботев - “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.” - Поклон!
  • 5 отговора
    • sergo233
      sergo233
      Бронз
      Регистрация: 09.07.2010 Публикации: 413
      Заради журналистическата си дейност Ботев е бил гонен от две страни,в едната мисля има и смъртна присъда.
      Животът му като цяло е доста интересен и всеки трябва да познава биографията на Ботев.
      Левски е бил организатор - хитър,ловък,плетял е мрежата постепенно.Ботев - луда глава,емоционален и безумно смел.
    • DimitarLyubenov
      DimitarLyubenov
      Бронз
      Регистрация: 02.09.2010 Публикации: 5,174
      Христо Ботев


      ХАДЖИ ДИМИТЪР

      Жив е той, жив е! Там на Балкана,
      потънал в кърви, лежи и пъшка
      юнак с дълбока на гърди рана,
      юнак във младост и в сила мъжка.

      На една страна захвърлил пушка,
      на друга сабля на две строшена;
      очи темнеят, глава се люшка,
      уста проклинат цяла вселена!


      Лежи юнакът, а на небето
      слънцето спряно сърдито пече;
      жътварка пее нейде в полето,
      и кръвта още по-силно тече!


      Жътва е сега... Пейте, робини,
      тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
      в таз робска земя! Ще да загине
      и тоя юнак... Но млъкни, сърце!


      Тоз, който падне в бой за свобода,
      той не умира: него жалеят
      земя и небо, звяр и природа
      и певци песни за него пеят...


      Денем му сянка пази орлица
      и вълк му кротко раната ближе;
      над него сокол, юнашка птица,
      и тя се за брат, за юнак грижи!


      Настане вечер - месец изгрее,
      звезди обсипят сводът небесен;
      гора зашуми, вятър повее, -
      Балканът пее хайдушка песен!


      И самодиви в бяла премена,
      чудни, прекрасни, песен поемнат, -
      тихо нагазят трева зелена
      и при юнакът дойдат та седнат.


      Една му с билки раната върже,
      друга го пръсне с вода студена,
      третя го в уста целуне бърже -
      и той я гледа, - мила, зесмена!


      "Кажи ми, сестро, де - Караджата?
      Де е и мойта вярна дружина?
      Кажи ми, пък ми вземи душата, -
      аз искам, сестро, тук да загина!"


      И плеснат с ръце, па се прегърнат,
      и с песни хвръкнат те в небесата, -
      летят и пеят, дорде осъмнат,
      и търсят духът на Караджата...


      Но съмна вече! И на Балкана
      юнакът лежи, кръвта му тече, -
      вълкът му ближе лютата рана,
      и слънцето пак пече ли - пече!


      Творбата е печатана за първи път във в. "Независимост", 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. С малки поправки стихотворението е публикувано в "Песни и стихотворения". Тук се публикува последната редакция, който се смята за нормативна.

      Литературен клуб | Христо Ботев
    • Thuler
      Thuler
      Бронз
      Регистрация: 03.03.2011 Публикации: 1,133
      Един от най-великите българи ! Поклон!
    • elpatseto
      elpatseto
      Бронз
      Регистрация: 20.07.2010 Публикации: 3,211
      Поклон! :heart:

      ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ

      Остави таз песен любовна,
      не вливай ми в сърце отрова -
      млад съм аз, но младост не помня,
      пък и да помня, не ровя
      туй, що съм ази намразил
      и пред тебе с крака погазил.


      Забрави туй време, га плачех
      за поглед мил и за въздишка:
      роб бях тогаз - вериги влачех,
      та за една твоя усмивка,
      безумен аз светът презирах
      и чувства си в калта увирах!


      Забрави ти онез полуди,
      в тез гърди веч любов не грее
      и не можеш я ти събуди
      там, де скръб дълбока владее,
      де сичко е с рани покрито
      и сърце зло в злоба обвито!


      Ти имаш глас чуден - млада си,
      но чуйш ли как пее гората?
      Чуйш ли как плачат сиромаси?
      За тоз глас ми копней душата,
      и там тегли сърце ранено,
      там, де е се с кърви облено!


      О, махни тез думи отровни!
      Чуй как стене гора и шума,
      чуй как ечат бури вековни,
      как нареждат дума по дума -
      приказки за стари времена
      и песни за нови теглила!


      Запей и ти песен такава,
      запей, девойко, на жалост,
      запей как брат брата продава,
      как гинат сили и младост,
      как плаче сирота вдовица
      и как теглят без дом дечица!


      Запей, или млъкни, махни се!
      Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,
      ще хвръкне, изгоро, - свести се!
      Там, де земя гърми и тътне
      от викове страшни и злобни
      и предсмъртни песни надгробни...


      Там... там буря кърши клонове,
      и сабля ги свива на венец;
      зинали са страшни долове
      и пищи в тях зърно от свинец,
      и смъртта й там мила усмивка,
      а хладен гроб сладка почивка!


      Ах, тез песни и таз усмивка
      кой глас ще ми викне, запее?
      Кървава да вдигна напивка,
      от коя и любов немее,
      пък тогаз и сам ще запея
      що любя и за що милея!...
    • peshotar
      peshotar
      Бронз
      Регистрация: 17.10.2010 Публикации: 383
      Поклон :f_love: ...като се почнали с творбите:

      На прощаване

      Не плачи, майко, не тъжи,
      че станах ази хайдутин,
      хайдутин, майко, бунтовник,
      та тебе клета оставих
      за първо чедо да жалиш!
      Но кълни, майко, проклинай
      таз турска черна прокуда,
      дето нас млади пропъди
      по тази тежка чужбина -
      да ходим да се скитаме
      немили, клети, недраги!
      Аз зная, майко, мил съм ти,
      че може млад да загина,
      ах, утре като премина
      през тиха бяла Дунава!
      Но кажи какво да правя,
      кат си ме, майко, родила
      със сърце мъжко, юнашко,
      та сърце, майко, не трае
      да гледа турчин, че бесней
      над бащино ми огнище:
      там, дето аз съм пораснал
      и първо мляко засукал,
      там, дето либе хубаво
      черни си очи вдигнеше
      и с онази тиха усмивка
      в скръбно ги сърце впиеше,
      там дето баща и братя
      черни чернеят за мене!...
      Ах, мале - майко юнашка!
      Прости ме и веч прощавай!
      Аз вече пушка нарамих
      и на глас тичам народен
      срещу врагът си безверни.
      Там аз за мило, за драго,
      за теб, за баща, за братя,
      за него ще се заловя,
      пък... каквото сабя покаже
      и честта, майко, юнашка!
      А ти, 'га чуеш, майнольо,
      че куршум пропей над село
      и момци вече наскачат,
      ти излез, майко - питай ги,
      де ти е чедо остало?
      Ако ти кажат, че азе
      паднал съм с куршум пронизан,
      и тогаз, майко, не плачи,
      нито пък слушай хората,
      дето ще кажат за мене
      "Нехранимайка излезе",
      но иди, майко, у дома
      и с сърце сичко разкажи
      на мойте братя невръстни,
      да помнят и те да знаят,
      че и те брат са имали,
      но брат им падна, загина,
      затуй, че клетник не трая
      пред турци глава да скланя,
      сюрмашко тегло да гледа!
      Кажи им, майко, да помнят,
      да помнят, мене да търсят:
      бяло ми месо по скали,
      по скали и по орляци,
      черни ми кърви в земята,
      земята, майко, черната!
      Дано ми найдат пушката,
      пушката, майко, сабята,
      и дето срещнат душманин
      със куршум да го поздравят,
      а пък със сабя помилват...
      Ако ли, майко, не можеш
      от милост и туй да сториш,
      то 'га се сберат момите
      пред нази, майко, на хоро
      и дойдат мойте връстници
      и скръбно либе с другарки,
      ти излез, майко, послушай
      със мойте братя невръстни
      моята песен юнашка -
      защо и как съм загинал
      и какви думи издумал
      пред смъртта си и пред дружина...
      Тъжно щеш, майко, да гледаш
      ти на туй хоро весело,
      и като срещнеш погледът
      на мойто либе хубаво,
      дълбоко ще ми въздъхнат
      две сърца мили за мене -
      нейното, майко, и твойто!
      И две щат сълзи да капнат
      на стари гърди и млади...
      Но туй щат братя да видят
      и кога, майко, пораснат,
      като брата си ще станат -
      силно да любят и мразят...
      Ако ли, мале, майноле,
      жив и здрав стигна до село,
      жив и здрав с байряк във ръка,
      под байряк лични юнаци,
      напети в дрехи войнишки,
      с левове златни на чело,
      с иглянки пушки на рамо
      и с саби-змии на кръстът,
      о, тогаз, майко юнашка!
      О, либе мило, хубаво!
      Берете цветя в градина,
      късайте бръшлян и здравец,
      плетете венци и китки
      да кичим глави и пушки!
      И тогаз с венец и китка
      ти, майко, ела при мене,
      ела ме, майко прегърни
      и в красно чело целуни -
      красно, с две думи заветни:
      свобода и смърт юнашка!
      А аз ще либе прегърна
      с кървава ръка през рамо,
      да чуй то сърце юнашко,
      как тупа сърце, играе;
      плачът му да спра с целувка,
      сълзи му с уста да глътна...
      Пък тогаз... майко, прощавай!
      Ти, либе, не ме забравяй!
      Дружина тръгва, отива,
      пътят е страшен, но славен:
      аз може млад да загина...
      Но... стига ми тая награда -
      да каже нявга народът:
      умря сиромах за правда,
      за правда и за свобода...