Ква я мислихме, а тя ква стана.....

    • chicharito92
      chicharito92
      Бронз
      Регистрация: 10.11.2010 Публикации: 5
      Ква я мислихме, а тя ква стана.....

      Тва една доста просташка история, която вече няма давност. Работех в голяма фирма, по-точно в шоу-рума на фирмата. Всичко си вървеше по мед и масло, докато шефа не назначи една секретарка. То да беше секретарка, всичко щеше да си е точно, а то едно пиче, подивехме.... Лошо се отрази на работата, цел ден гледахме, като прецицали телета, то не беха поли с цепки, ниски талий, голи гърбове...., ами мани и другото тая порно звезда, като седнеше, земе да се криви и кълчи, та си губехме ума. А като заговори – едни мъркания, усмивки, мигли...Абе уникална беше.

      След работа с двама колеги сядахме в едно кръчме срещу шоу рума и в жегите помпахме бирички. Последния месец темата беше само една – Ани. Щом седнехме неусетно разговара тръгваше към нея, кой кво ще и направи, за кво става, за кво не става. То тя за всичко ставаше...
      Гаджето ми един ден беше при мене и вечерта ме поразпита, ква е тая вашта секретарка, от къде е, що така на к*р гледа? Викам незнам, неква глупачка...

      Та летеше си времето във шеги и във закачки, ние се напъваме, тя държи инкяр. То беха оферти за кафета, обеди, вечери, ама тц...

      Изведнъж обаче филма стана друг. Един колега отиде на почивка в Турция, от там си донесе страшен сувенир.... Некво човече, статуетка от Ефес, символ на плодородието. Педя човек – лакет х*й. Та с тая дървена фигурка голям смях беше, тия турчоляци, де*ба как го беха изделкали, баш си уй. Голем, гладък, малко крив....

      Работното време ни беше до пет часа, пиеме си бирички в кръчмето и кво да видиме – към осем Аниту излиза от шоу-рума. Ай сиктир тая кво е правила досега? Сигурно е забравила нещо и се е върнала. На другия ден звъниме в СОТа, излиза, че до осем е стояла. Влезнахаме в един сериал, седиме си вечер не говориме и тримата зяпаме, кога ще остане пак до късно. Наблюденията ни се се увенчаха с успех, четвъртък остана пак до осем. Излезнаха въпроси, що четвъртък, що по-едно и също време?
      Камен, тоя със сувенера ни фърли и в едни други схеми, като обяви, че в петък сутринта статуетката миришела на сапун!!??
      Оборометирите на фантазийте ни влезнаха в червеното. На пръв поглед излизаше, че тая, малката мръсница остава след работа и и си играе с Ефесчо, както го бяхме кръстили...
      Следващия четвъртък преди да си тръгнеме душихме Ефесчо и тримата, даже му сложихме една малка чертичка със сребърен маркер.
      В петък, естествено бяхме час и половина по-рано на работа. И подозренията се оправдаха. Чертичката беше изтрита, е Ефесчо миришеше на сапун!
      До към дванайсе имитирхме търговско събрание, обсъждахме, смеехме се, от само себе си се роди пъкления план на който аз ставах основна фигура.
      Та плана сигурно няма да ви изненада – аз трябваше да се скрия и да видя за кво става въпрос.
      До изпълненито имахме една седмица, но се сбъскахме с доста трудности. Местата подходящи за прикриване, нямаха добра видимост и обратно. Другия проблем беше, че както и да съм се скрил, тя щом излезеше ще активира алармата и аз като се размърдам ще дойдат сотаджийте. Вариант беше и задния изход, но не намирахме ключ от него, по-скоро намерихме ключа, но се оказа, че е сменен патрона.
      Имаше и безумни предложения да ме заключат в гардеробче и да стоя цяла нощ....
      Разсъждавахме логично и смятахме, че тя преди да се отдаде на Ефесчо, ще хвърли едно око насам-натам... Варианта с гардеробчетата не струваше поради факта, че отвътре не се отключва и са така разположени, че има частична видимост.
      Но накрая го измислихме така – отпрахме гърба на средното гардеробче и замъкнахме цялата композиция при вратата на задния изход. Така и вратата отпред щеше да е заключена . А аз имах на разположение обема на гардеробчето плюс нишата при врата, която щях да използвам за да избутам накрая гардеробите и да тичам към алармата.
      Местенето стана в понеделник, не си спомням под какъв предлог, пратихме Аниту за пици и тествахме.
      Нов проблем пролуката в горния край на вратата не вършеше работа, защото темето ми опираше в тавана и очите ми не достигаха нивото на пролуката. Камен го реши тоя проблем на другия ден, проби една дупка до ключалката и каза е*бал съм го и гардероба....
      Настъпи деня на мисията, към обяд обявих, че отивам на среща с клиенти и си тръгнах, отидох в къщи, преоблякох се, обух маратонки. Отидох в едно кафе зад офиса, Камен дойде с джигитален фотоапарт, махнахме всякви звуци, нагласихме настройките, аз си спрях вибрата и звука не телефона. Малко почнах да се притеснявам, но Камен ме успокои, вика кво толко, ако стане издънка ше кажеш, че е шега. Викам му добре и отидох да се изпикая, че ше има да висим бая в тая кутийка. Като се върнах Камен вика аре да ходиме, пратили са я някъде.
      Та ето ме в мойта килия. Малко май подранихме, към три нещо влезнах и към четри вече ме фанаха нервите. Аниту я нямаше още, Камен ми даде цигара през дупката, мушкаше филтъра, аз си дърпах и духах пак през дупката. Уговорката ни беше да се чакаме после на кръчмето.....
      Към четри и половина Аниту дойде, всички взеха да се разотиват. В пет и десет тя стана от компютъра, чух токчетат до входната врата, заключи и се върна. Седна на компа с гръб към мене, почна да реди пасеанси, по едно време си бръкна под блузата отзад и си разкопча сутиена, явно нещо я стягаше. През няколко минути телефона ми светеше, ония идиоти питаха кво става. Аз не си направих труда да отговарям, щото просто нищо не ставаше. Направих няколко пробни снимки – ставаха чудесни.
      Времето течеше и нищо не се случваше, вече бях убеден, че всичко е плод на наште фантазий и момичето убива време.
      Но търпението се възнагради, звънна и телефона, кратък разговор - „да, да, да, чакам те”, ебаси, дишането ми се учести, усетех потта как се стича по ребрата ми. След десет минути получих смс, една дума – „ШЕФА” . Така беше написано с главни букви. Е те са си е*а пи*ката майчина, шефа ли идва бе? Докато се чудех дали да им искам обяснение, отговора дойде сам. Токчета прекосиха шоу-рума, вратата се отвори, затвори, заключи и вече чувах до болка познатия глас на Шефа....
      Какво ли не бих дал да имам ключ от врата зад мене, да отключа и да изхвърча с двеста, в ква простотия влезнах не е истина. Прибрах фотоапарата в джоба, само тва ми треаше да снимам Шефа....
      Спотаих се и се молех всичко да приключи благополучно. Гаджето ми звъня, естествено, че нямаше как да отговоря в този момент, после ми написа смс, некъв сълзлив – за нашта връзка, къде съм, що не отговарям, после още един, че ако не и отговоря ще е края. Пратих и едно сърце, не можех да цъкам повече....

      Аниту направи чай на шефа, тя пи капучино или мляко, говореха си тихо, тя се смееше. Бяха седнали на ъгъла на заседателната маса, наведени един към друг, на три метра от мене....
      Шефа беше към педесетака, но запазен, то от тия чайове....
      По едно време нещата тръгнаха в правилна посока...... Той и дигна блузата и почна да я целува по циците...
      Деба и съдбата, бех се настроил за неква мастурбация да гледам, а то живо порно с Шефа, нещо не ме кефеше ситуацията, ама кво да права, като съм в тъмна кутия с една дупка, ща не ща ше гледам. То като се почна свирки-мирки, той я лиза, после легна по гръб на заседателната, а тя отгоре скача, язди като луда....
      После никой не ми верваше, че не ми стана к*ра, ама наистина в некъв стрес бех...
      Помислих си по едно време да снимам, щото програмата по учебник – сменяваха стойки, ритми, пълно разнообразие....
      От тук натам следват само шокови ситуаций. Аз три години работя в тая фирма, тва го казвам не за друго, ами като звънна телефона на Шефа знаех по мелодията, че е жена му......
      От разговора разбрах, че ситуацията е напечена, шефа лъжеше нещо.... Потвърждение за напеченото положение дойде под формата но смс с главни букви – „ШЕФКАТА”
      Тука с риск да стана циничен ще кажа няколко подробности – докато той говореше по телефона хуя му падна, Аниту взе Ефесчо и отиде в тоалетната, като се върна го беше измила....

      Поредния шок – шефа каза на Ани, че колата му е отпред , а жена му чака до нея и че той възнамерява да излезе през задната врата!!!!! Ани му отговори, че аз и Камен сме търсили ключ, но не сме го намерили.... Отговора му ме доведе до саморазпад – ключа бил в него!!!!!
      Край, просто това беше края, ако тоя тапир възнамерява да излезе през вратата, която е зад гърба ми...... Нема такава свинщина.
      Първи вариант - да напиша на Камен да разкара шефката. Да, но как ще кажеме на шефа, че е чисто? Не става. Втори вариант - да дърпам гардеробчетата, така че да не може да ги отмести....
      Докато мислех трескаво тия двамата не си губеха времето, Аниту се разчепи на бюрото и Ефесчо се скри, после пак се почнаха....

      Знаех, че е въпрос на минути всичко да се разкрие. Нов смс - явно шефката не е тъпа, заела била позиция с колата така, че да вижда и предния и задния вход. Извода е един, аз изгарям след няколко минути, а след още няколко и шефа.

      Решението, което взех изплува от само себе си – да кажа на шефа за опасноста, която го грози и по тоя начин да получа индулгенция за воайорството ми.....
      Малко се успокоих, изгледах края на филма, Аниту – викове, пъшкане, Шефа – сумтя и той, като нерез....
      Изчаках ги да се облекат и усетих момента в които трябваше да действам. Почуках силно на вратата на шкафа..... Волтова дъга незнам какво е, но си представям, че ефекта от нея е някъв подобен. Шефа се изпъна, като струна с некъв гимнастически скок, а Аниту изпищя истерично, и рязко отскочи от невидимата заплаха и се удари в бюрото.
      В следващите секунди настана тишина, Шефа извика силно „Кой е там?”, аз се прокашлях и се предсатавих......
      Въпроси, отговори, въпроси, отговори.... Аниту циври и ме гледа злобно, шефа тцъка с език, аз мълча гузно....
      Както и да е моя план е в сила. А именно – от задния вход излизаме аз и Аниту, като любовници, виждаме колата на Шефката и отиваме при нея, мрънкаме некви щуротий, казваме, че шефа е с некви приятели и че просто си е оставил колата пред офиса. Изчакваме я да се разкара и звъниме на Шефа да се спасява.

      Речено-сторено. С шефа избутахме гардеробите, взех ключа и с Аниту излизаме......

      На тия дни им се вика тройно критични..... Или за моя случай не са измислени наименования....Може би - петорно критични. Излизаме ние с Аниту хванати за ръка и до колата на шефката виждам още една кола – на гаджето ми.
      Тя седеше вътре с тъмни очила, които незнам за кво и бяха, като и през тях усетих оня поглед за масово поразяване....
      Конете знам, че се парализират от ток, а аз се парализирах от поглед, дет се вика с поглед ме парализира. Някак си далечно чух паленето на двигателя, свиренето на гумите.....
      Отидохме при шефката. Айде са нов филм - „Твойта приятелка ли беше? Ама вие що не се земете? Я елате да седнеме някъде да се успокойте....”
      Ебаси майката, кво седане, кво успокояване. Ама при шефката нема тва-онова, завлече ни в кръчмето пред шоу-рума....
      Камен и другите като ни видеха и минаха от 3D в 2D, сплескаха се....
      Изнесоха се за секунди с едни погледи, като гупи.
      Шефката и Аниту плямпат възбудено, шефката ше черпи, поръчвам водка и отивам в кенефа. Разговор едно – „Шефе, чисто е”. Разговор две – „Мило, аз.....” - червена слушалка. Разговор три – „Камене, ква я мислихме, тя ква стана....”

      Връщам се на масата и поръчвам втора водка, след пет минути Шефа пристига с такси и слиза точно пред кръчмето. Шефката му разказва случката, той кима разбиращо.
      След малко ме дръпна навън и ми каза – „от утре си командировка, един месец, на Слънчев бряг, на разноски на фирмата, взимай си гаджето и да и се извиниш от мое име....”


      П.С. Към днешна дата всички връзки (социални, сексуални, административни и юридически) между всички участници са приключени.
  • 14 отговора